Днес не искам да пиша за каквото и да било, не искам всъщност и днес цял ден, всъщност цял ден мисля само за тази “статия” с която искам да изкажа много неща, а в същото време и само едно нещо.

Преди 8 години точно на днешната дата 21.12.2001г. се случи нещо, което потресе цяла България. Случи се нещо, заради което най – нормалното човешко действие беше поне да  сведем глави и да се опитваме занапред да бъдем по - човечни. Уви вече 8 години това не се случва.

На 21ви Декември 2001г. много деца се събират на едно място за да празнуват с приятели всеки нещо, кой Коледа,  кой просто ваканцията, кой за да е просто някъде с приятели. За съжаление нещата не се развиват така. Денят беше доста подобен на днешния, имаше много сняг, много от който не беше дори наченат да се почиства. Според всички изказали се тогава именно непочистения сняг тогава доведе до нелепата смърт на 7 деца, на 7 мечти за един красив и ползотворен живот.

Без значение възрастта на тези деца, без значение от абсолютно нищо друго това са 7 деца на възраст от 10 до 14 години, които загинаха стъпкани от нелепостта на държавата, в която живеем. Не е нелепо това, че дете на 10 години е било в 19:00 на дискотека, не никак даже, нелепото беше това, което се случва вече 8ма поредна година. В България без значение какво си направил или за какво си виновен винаги има начин да се измъкнеш. В България дори и да разрушиш най – ценното, което един човек има, а именно мечтите му пак се измъкваш с “условна”. Условна за какво ще попитам аз? Да не стане отново същото нещо ли? Това е меко казано цинично.

Аз като един от онова поколение, което трябваше да преживее всичко това мисля, че днес знам най – добре как децата в онзи случай имат най – малка вина за това, което се случи. Децата които тогава се бяха събрали (а и продължават и до днес да го правят) имат  почти никаква вина в сравнение с вината на всички останали около тях, в сравнение с вината на цялото ни общество, в сравнение с вината на учителките в детската им градина, ако щете, защото дете на 10 години просто няма как да знае много от нещата, които човек на 30 знае. През години чух много мнения, от хора чийто имена дори не искам да споменавам, които навсякъде обясняваха как децата били направили едно или друго нещо погрешно и как не било правилно така. Ами нормално е да го направят погрешно, не е нормално обаче когато човек на 40+ години не си свърши работата и стълбището пред дискотеката му дори не е почистено, не е нормално, когато учителката на това дете на 13 години отива на училище с по – къса пола от актрисите в порно филм, не е нормално дори това, което виждаме на най – висшите етажи на властта ни. Не е нормално да живеем във безморално време. Не е нормално също така когато отивам примерно до КАТ мургавите ни събратя да ме питат дали искам да си купя най – якия “тафен” парфюм за 15лв. Не са нормални много неща!

Не мисля, че днес вече 8 години след инцидентът в дискотека Индиго трябва да продължаваме да търсим виновни, те отдавна са намерени. Трябва да намерим обаче сили в самите нас за да можем да обясним на децата си един ден, че това че се дрогират наистина не е хубаво, че полицаите не са сложени по улиците само за да ни спират кефа (както всъщност мислят 99% от българите). За много неща трябва да намерим сили и то трябва да намерим тези сили най – вече в себе си, защото когато кажем едно нещо трябва и ние самите да го спазваме, може би това е проблемът, не знам, а и не искам да знам.

Последните години загинаха по нелеп начин много деца, много животи бяха изгубени и то заради това, че някой просто не си е свършил работата. Жалко е когато искаме да живеем в по – добър свят, а в същото време не се променяме по никакъв начин, жалко е когато искаме само някой да ни дава, но никога не се замисляме ние самите какво сме дали. Много неща са жалки!

Преди време, когато стана тази трагедия единствените, които по някакъв начин излезнаха с някакво послание, призив, протест ако щете бяха едни хора, за които и до днес има лошо мнение в обществото. С нещо направено специално за тази трагедия и в което се казват много истини, което дори и днес звучи повече от актуално излезнаха много от рапърите в тогавашна България. Нито един друг човек не се опита по някакъв начин чрез работата си да изкаже мнението си. Вече е късно знам.

Искам само и единствено да изкажа моите съболезнования към семействата на загиналите тогава деца и да кажа, че днес макар и 8 години след смъртта им ние не сме ги забравили, не сме забравили и за секунда дори кой не си свърши работата тогава, не сме забравили много неща. Надяваме се днес те да са на едно по – добро място, където няма толкова много страдание и където всеки може да се опита да изпълни мечтите си без да трябва да ги изгуби.

Надявам се, че поне малко сме се променили, че сме станали малко по – мъдри и уважаващи съседа си.

Добави в:

rss_icon