Бъдещето на транспорта

Или как през 1936г. група японски аниматори са си представяли бъдещите превозни средства.

Автомобил със сфери вместо колела. Рисунка  Рейжи Лизука, 1936г. Вижда се как още преди почти един век тогавашните творци са имали не малко въображение. Всъщност в днешно време наистина се правят подобни опити за нов вид автомобили, засега неуспешни обаче.

Ултра бързият самолет. Художникът е Матсужиро Мураками отново през 1936г. Идеята е взета от американски изобретател, чиято идея била от двата големи пропелера отпред въздушната струя да се отвежда в долната част на самолета и това допълнително да подпомата летенето. За жалост или не само 10 години по – късно на бял свят са вече първите реактивни самолети и от този се оказало, че няма толкова голяма нужда, но кой знае един ден двете технологии може да се слеят в нещо по – добро.

Само 20 години след потъването на Титаник трагедията била много силно запомнена и била в умът на всеки човек, затова Гиосуи Сузуки създал тази скица на горящ кораб от който обаче невредими всички пътници са извеждани без опасност за живота им. Може би единственото лошо на тази идея, е че толкова много лодки директно в кораба заемат прекалено много място.

Отново през 1936г. Кикозо Ито създал тази скица за да покаже как евентуално може да се движат влаковете в планината след време, а именно с големи перки задвижващи вагонетката нагоре или надолу по склона. Много добра идея, е че въпросната вагонетка е само с две колела, което я прави доста тънка, което пък от своя страна подпомага по – лесното придвижване на влакът. През студената война и американците и руснаците опитвали да създадат нещо подобно, а именно влакове задвижвани от реактивна тяга, за които сме писали на страниците на нещото вече. За жалост идеята се оказва почти напълно неприложима в реални условия.

Ето на тази идея според мен си струва да се обърне сериозно внимание. Отново виждаме рисунка от Матсужиро Мураками, този път обаче виждаме нещо като амфибия, задвижвана от нещо като гъсенична верига във водата. Предполагам, че подобен подход би имал своето приложние, но честно казано не съм напълно сигурен. Все пак важно е да се отбележи оригиналната идея, която доколкото ми е известно не е била изпитвана до момента.

Добави в: